Лекуваме съзнанието си докато сънуваме

От древни времена на сънищата се гледа като на нещо божествено – като на послания от боговете. В Елада, сънуването се е асоциирало с лекуването и болните са практикували специфични ритуали като пренощуване в храмовете на Асклепей, гръцкият бог на медицината, с надеждата да бъдат излекувани. Подобни церемонии е имало и в културите на древен Египет и Вавилония. Дори и тези практики да ни се струват митични в днешно време, модерната неврология разбулва част от тайните на това как функционира музиката и как всъщност сънищата могат да лекуват съзнанието и ума ни. Беше доказано през 50-те години на миналия век, че фазата на съня с бързо движение на очите (REM) често съвпада с момента, когато сънуваме. От тогава знаем, че лимбичната система (частта от мозъка, която се асоциира с емоционалност, мотивация, памет) е изключително активна по време на REM, и по-специално амигдалата (малка маса, във формата на бадем, намираща се в темпоралния лоб на мозъка, която свързваме с емоциите).

През 2011 г., проучване на Департамента по Психология в калифорнийски университет Бъркли се основава на доказателство, че по време на REM съня, нашите спомени се активизират отново, обединяват се и се изразяват в перспектива. 35 здрави доброволци са разделени в две групи като на всяка група са показани по два пъти 150 емоционални снимки, докато учените записват и сканират активността на мозъка с ядрено-магнитен резонанс. Всяка група има интервал от 12 часа между гледанията – едната група е наблюдавала снимките сутринта и след това вечерта като са останали будни в този период. Останалите участници са видели снимките вечерта и след това на сутринта, след като са се събудили от нощния сън. Втората група, заспала след показването на снимките, е отбелязала отслабване на тяхната емоционална реакция на второто гледане.

Също ЯМР показва много голямо намаление на активността на амигдалата, позволяваща на мозъчната кора (позната като рационалната част на мозъка) да поеме контрола над реакциите.  В добавка, е измерена електрическата активност на мозъка на участниците докато те са спели, и са открили, че по време на REM сънуването, когато някои електрически активности спадат, се намалява нивото на неврохимически стрес. Вярва се, че това създава „безопасна“ среда за емоционалните реакции от преживяванията на мозъка от предходния ден, което оказва влияние на това спящите да се чувстват облекчени на следващия ден.

Вашият коментар